Отпуснатият крак е състояние, характеризиращо се с невъзможност за дорзифлексия на глезена, което означава невъзможност за повдигане на стъпалото към коляното – обратното на натискане на спирачка или педал на газта. Това състояние обикновено е резултат от увреждане на нервите поради лумбална дискова херния, нараняване на перонеалния нерв, преминаващ през коляното, или неврологични заболявания, засягащи нервите.
Пациентите са склонни да влачат стъпалата си при ходене, тъй като не могат да ги повдигнат изцяло от земята. Отпуснатият крак води до значително функционално увреждане, засягащо ежедневните дейности. Идентифицирането и лечението на основната причина за отпуснатия крак е от решаващо значение.
Какво представлява отпуснатият крак?
Отпуснатият крак е невъзможност за повдигане на стъпалото и/или пръстите нагоре. Обикновено засяга едното стъпало и причинява нарушения в походката.
Причини за отпуснатия крак
1. Увреждане на перонеалния нерв (перонеална парализа)
Най-честата причина за отпуснатия крак е увреждане на перонеалния нерв, който минава по външната страна на коляното. Този нерв контролира мускулите, отговорни за дорзифлексията (повдигане на стъпалото и пръстите към коляното), а увреждането му може да затрудни повдигането на глезена. Компресия на перонеалния нерв в перонеалния тунел, травма на нерва поради удар в тунела или продължителна флексия на крака могат да доведат до увреждане на перонеалния нерв.
2. Лумбална дискова херния и нервна компресия
Херния или компресия на нерви в гръбначния стълб могат да засегнат нервите, отиващи към краката, причинявайки отпуснат крак. Особено проблеми на нива L4 и L5 (предимно L4), като дискова херния, могат да компресират нервните корени, водещи до отпуснат крак.
3. Синдром на компартмента на подбедрицата
Синдромът на компартмента на подбедрицата възниква, когато мускулните групи в крака (между глезена и коляното) станат прекомерно подути, компресирайки нерви и кръвоносни съдове. Повишеното налягане върху мускулите и нервите при този синдром може да попречи на адекватния кръвен поток, водещо до увреждане на нервите. Дълбокият перонеален нерв, който контролира мускулите, повдигащи стъпалото и пръстите, може да бъде особено засегнат. Нелекуваният синдром на компартмента на подбедрицата може да доведе до трайно увреждане на нервите и мускулите, причинявайки сериозни усложнения като отпуснат крак.
4. Проблеми с мускулите и сухожилията
Мускулни заболявания като мускулна дистрофия или полиомиелит, както и проблеми или разкъсвания на сухожилията на глезена, могат да доведат до отпуснат крак.
Инсулти, мозъчни травми или наранявания на гръбначния мозък могат да засегнат нервната система, нарушавайки контрола върху мускулите на стъпалото и потенциално водещи до отпуснат крак.
6. Неврологични заболявания
Неврологични състояния като множествена склероза (МС) и болестта на Шарко-Мари-Тут могат да увредят нервната система, водещи до отпуснат крак чрез нарушаване на сигналите от нервите към мускулите.
7. Травми и фрактури
Фрактури около коляното могат да доведат до увреждане на нервите, което води до отпуснат крак. Освен това, увреждане на нервите по време на хирургични процедури може да допринесе за това състояние.
Симптоми на отпуснатия крак
Отпуснатият крак се характеризира с невъзможност за повдигане на глезена нагоре, което води до затруднения в походката и значителни предизвикателства в ежедневието.
1. Невъзможност за повдигане на стъпалото
Най-забележимият симптом е невъзможността да се извърши дорзифлексия (повдигане на стъпалото нагоре), което кара стъпалото да се влачи при ходене, често наричано „влачене на стъпалото“.
2. Затруднения при ходене
Хората с отпуснат крак не могат адекватно да повдигнат стъпалата си при ходене, затова трябва да повдигат краката си по-високо от обичайното – походка, наричана „степажна походка“ или „високостъпална походка“.
3. Слабост в крака
Поради увреждане на перонеалния нерв, мускулите, отговорни за повдигането на глезена и пръстите, отслабват.
4. Загуба на чувствителност и изтръпване
Изтръпване и мравучкане, особено в горната външна част на стъпалото, показват увреждане на нервите. Тази загуба на чувствителност може да повлияе негативно на равновесието и ходенето.
5. Мускулна атрофия
В случаи на продължително увреждане на нервите, може да се развие мускулна слабост и евентуална атрофия (изтъняване).
Лечение на отпуснатия крак
Подходът за лечение на отпуснатия крак се определя въз основа на основната причина и включва както хирургични, така и нехирургични опции.
1. Нехирургични възможности за лечение
Физиотерапия и рехабилитация: Упражнения, насочени към укрепване на мускулите на глезена и пръстите, могат да помогнат за подобряване на подвижността при отпуснат крак.
Ортопедични средства: Ортези за глезен и стъпало (AFO), които стабилизират глезена и поддържат стъпалото във повдигнато положение, могат да намалят риска от падания по време на ежедневни дейности.
Електрическа стимулация (Невромускулна стимулация): Електрически устройства, които стимулират мускулите, могат да улеснят движението на повдигане на стъпалото чрез подобряване на нервната функция.
2. Хирургични възможности за лечение
При хирургично лечение на отпуснат крак, ако увреждането на нервите е скорошно, се извършва операция за възстановяване на нерва; ако увреждането е хронично и възстановяването на нерва е малко вероятно, се препоръчва операция за трансфер на сухожилие.
Нервна поправка или трансфер: В случаи на остра травма, поправка на нерв или трансфер на нерв от други области може да коригира увреждането на нерва, причиняващо отпуснат крак.
Трансфер на сухожилие: При хронични случаи на отпуснат крак, функциите на сухожилията на мускулите, отговорни за повдигане на глезена и пръстите, се възстановяват чрез трансплантация на здрави сухожилия.
Процедура „Юзда“ (Bridle Procedure) – Сухожилен трансфер при отпуснат крак
Като ортопедичен хирург, аз, д-р Утку Ердем Йозер, извършвам процедурата „Юзда“ (Bridle) за операция по трансфер на сухожилие при пациенти с отпуснат крак, при които възстановяването на нервите не е възможно.
При процедурата „Юзда“ (Bridle) задното тибиално сухожилие се освобождава, прекарва се от задната част на подбедрицата към предната, преминава през предното тибиално сухожилие и след това се прикрепя към средната клиновидна кост на стъпалото. Освен това, дългото перонеално сухожилие от външната страна на стъпалото се свързва със задното тибиално сухожилие там, където то пресича предното тибиално сухожилие. Ако ахилесовото сухожилие е късо, то също се удължава.
Горе можете да видите снимка на моя пациент с отпуснат крак след завършване на операцията по трансфер на сухожилие, използваща процедурата „Юзда“ (Bridle).
Процес на възстановяване след процедурата „Юзда“ (Bridle)
По време на операцията глезенът се стабилизира в шина, за да се поддържа позицията на стъпалото и да се предпазят новотрансферираните сухожилия. През първите 10-14 дни стъпалото трябва да се държи повдигнато и да се избягва натоварване. Стъпалото остава в гипс за около шест седмици, като през този период пациентът обикновено се въздържа от натоварване или го прави по контролиран начин.
След като гипсът бъде свален, пациентът може да ходи със специална ортопедична обувка. Физиотерапията продължава 8-12 седмици, за да помогне на сухожилието да се адаптира към новата си позиция. Нощна шина се използва за три месеца след операцията.
След като отокът спадне, може да се използва индивидуална ортопедична стелка в обикновена обувка, което позволява на пациента да преустанови носенето на ортопедичната обувка. С увеличаването на силата и подвижността чрез физиотерапия, поддръжката постепенно отпада. Целта на операцията е пациентът да ходи с обикновена обувка, без да се нуждае от никаква опора.
Често задавани въпроси относно синдрома на отпуснатия крак
Какво означава синдром на отпуснатия крак?
Синдромът на отпуснатия крак конкретно е невъзможността да се повдигне стъпалото над глезена. Това се дължи на увреждане на нервите или мускулна слабост и засяга ходенето.
Има ли случаи на възстановяване от отпуснат крак?
Да, синдромът на отпуснатия крак може да бъде излекуван с подходящо лечение и рехабилитационни програми . Физиотерапията , изследванията на нервната проводимост и понякога хирургичното лечение могат да бъдат ефективни в този процес.
Как да разберем дали имаме отпуснат крак?
Това заболяване се проявява със симптоми като влачене на стъпалото по земята при ходене, прекомерно сгъване на коленете и високостъпална походка .
Кой мускул е засегнат при отпуснат крак?
Предният тибиален мускул е най-често засегнат при отпуснат крак. Този мускул е отговорен за дорзифлексията на глезена.
Заключение
Синдромът на отпуснатия крак е състояние, което сериозно засяга функцията на ходене на човека. Може да се развие поради различни причини като увреждане на перонеалния нерв, дискова херния, диабетна невропатия.
Възможно е да се подобри това състояние с физиотерапия, невротерапия и при необходимост, хирургично лечение. Започването на лечение рано и прилагането на подходяща рехабилитационна програма увеличава шанса за възстановяване.
С това приключва нашата статия. За повече подробности и детайли можете да посетите нашата начална страница чрез линка https://www.utkuerdemozer.com/ .
