Синдромът на пликите често е пренебрегвана диагноза, особено при пациенти с болка в предната част на коляното. Той възниква, когато вродените гънки на пликите в колянната става се раздразнят. Обикновено тънки като хартия, тези структури могат да се удебелят три до четири пъти поради повтарящо се триене и натоварване.
Удебелената плика се трие в ставния хрущял по време на движение на коляното, причинявайки болка и с течение на времето увреждане на хрущяла. Това състояние обикновено се проявява с болка, чувствителност и усещане за блокиране в предната и вътрешната част на коляното.
Въпреки че синдромът на пликите е най-често срещан при спортисти, той може да се появи и при неспортисти. При пациенти с остеоартрит на коляното, удебеляването на медиалната плика може да доведе до дискомфорт в тази област на коляното. В допълнение, при пациенти, които преди това са претърпели операция на коляното, особено през месеците след реконструкция на предна кръстна връзка (ПКВ), постоянната болка и чувствителност от антеромедиалната страна на коляното трябва да повдигнат подозрение за синдром на медиалната плика.
Когато синдромът на пликите се диагностицира чрез физикален преглед при пациенти, оплакващи се от болка в предната част на коляното, повечето случаи реагират успешно на нехирургично лечение. С ултразвуково насочване, инжекциите могат да бъдат насочени специфично към тъканта на пликата, а не към ставната кухина, като процентът на успеваемост е много висок. Тези инжекции обикновено включват кортикостероидни инжекции или Sanakin PRP инжекции. Въпреки че някои пациенти може да се нуждаят от две до три инжекции, повечето изпитват облекчение с една инжекция.
Ако симптомите продължават въпреки инжекциите, може да се постигне трайно решение с артроскопска операция на пликата (отстраняване на пликата).
Какво представлява пликата?
Пликата е тънка, еластична гънка от синовиална тъкан, намираща се вътре в колянната става. Тези структури се развиват по време на ембрионалното развитие в утробата, когато капсулата на колянната става се разделя. Обикновено пликите остават в колянната става, без да причиняват проблеми. В някои случаи обаче те могат да се възпалят, удебелят или раздразнят, което води до синдром на пликите.
В коляното има четири различни вида плики: супрамедиална, латерална, медиопателарна и инфрапателарна плика.
Всеки тип е разположен в различни области на колянната става, но най-често срещаният симптоматичен тип е медиалната пателарна плика. Синдромът на пликите възниква, когато тези гънки се компресират или трият по време на движения на коляното, което води до болка и дискомфорт.
Какво е синдром на пликите?
Синдромът на пликите е състояние, при което гънка от синовиална тъкан, нормално присъстваща в коляното, се удебелява поради нараняване или претоварване, причинявайки болка в коляното.
Диагнозата понякога може да бъде предизвикателство, но ако източникът на болката в коляното е синдром на пликите, той може да бъде ефективно лекуван.
Синдромът на пликите се развива, когато синовиалната гънка в коляното се раздразни.
Факторите, които могат да допринесат за синдрома на пликите, включват:
- Претоварване и повтарящи се движения: Често се наблюдава при спортисти и физически активни индивиди. Повтарящи се движения на коляното като бягане, колоездене или скачане могат да раздразнят пликите.
- Травма или нараняване: Директни удари в коляното или падания могат да възпалят пликите. Такава травма може да доведе до компресия или дразнене на гънките.
- Аномалии на колянната става: Структурни проблеми в коляното или състояния, които засягат естествената му механика, могат да допринесат за синдрома на пликите, като правят пликите по-податливи на притискане.
- Предишни операции на коляното: Раздразнение или възпаление на пликите може да се развие след хирургични процедури. Следоперативното възпаление на синовиалните гънки може да предизвика синдром на пликите.
- Остеоартрит на коляното: Състояния, които причиняват възпаление в колянната става, като артрит, също могат да възпалят пликите и да доведат до синдром на пликите.
Симптоми на синдром на пликите
Болка: Най-характерният симптом е болка в предната и медиална част на коляното. За разлика от хондромалация на пателата, болката не е под капачката на коляното, а от вътрешната страна на пателата. Болката се влошава при изкачване на стълби, сгъване на коляното или клякане. Продължителното седене със сгънато коляно също може да засили болката поради контакт между пликата и хрущяла.
Подуване: Възпалението на пликата може да причини подуване на ставата.
Щракащи звуци: Може да се усети щракане или пукане при сгъване или разгъване на коляното.
Палпируема лента: Може да се усети твърда, лентовидна структура от вътрешната страна на капачката на коляното.
Как се диагностицира синдром на пликите?
След подробен физикален преглед може да възникне подозрение за синдром на пликите. Често е необходимо ЯМР изследване за диференциална диагноза. Въпреки това, диагностицирането на синдром на пликите с ЯМР може да бъде трудно, тъй като гънките не винаги могат да бъдат ясно видими.
Как се лекува синдром на пликите?
Лечението на синдрома на пликите варира в зависимост от симптомите на пациента и състоянието на тъканта на пликата. Първата стъпка е да се опитат нехирургични методи на лечение. След това се обмисля хирургично лечение.
Нехирургични (консервативни) методи за лечение на синдром на пликите
Когато се диагностицира синдром на пликите, повечето пациенти могат да бъдат лекувани без операция. Днес, особено благодарение на инжекциите, извършвани под ултразвуков контрол, могат да се получат ефективни резултати за кратко време.
Ултразвуково насочена инжекция в пликата
Първият предпочитан метод при лечението на пликата е директна инжекция в удебелената тъкан на пликата. С това лечение, прилагано под ултразвуков контрол, лекарството се доставя директно до целевата област. Това както увеличава процента на успеваемост, така и избягва ненужни вътреставни интервенции.
В инжекциите обикновено се използва кортикостероид или Sanakin (автоложна PRP). Докато при някои пациенти може да са необходими 2–3 сесии инжекции, при много пациенти оплакванията могат напълно да отшумят с една инжекция.
Благодарение на ултразвуково насочената инжекция се елиминират както болката, така и усещането за блокиране, причинено от пликата.
Можете да проверите тази страница за подробна информация относно иглени лечения, извършвани под ултразвуков контрол.
Поддържащи приложения и програма за упражнения
След инжекционно лечение или при пациенти, при които инжекцията не може да бъде извършена, могат да се приложат следните консервативни методи:
- Модификация на активността: Препоръчва се да се избягват движения, които натоварват пликата, като клякане и изкачване и слизане по стълби.
- Прилагане на студ: Ледени компреси от 15–20 минути, 2–3 пъти на ден, са ефективни за намаляване на подуването и болката.
- Медикаменти: Болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства могат да осигурят контрол на симптомите за кратко време.
- Физиотерапия:
- Разтягания на подколенните сухожилия: Намаляват натиска върху предната част на коляното.
- Упражнения за укрепване на квадрицепсите: Подпомагат биомеханиката на коляното и намаляват дразненето на пликата.
Лечение на синдром на пликите с кортизонова инжекция
В моята практика постигам доста добри резултати с инжекции в пликата, извършвани под ултразвуков контрол. Целта тук е да се инжектира кортизол в удебелената плика, за да се изтъни пликата и да се предотврати болката и блокирането.
За повече информация относно кортизоновите инжекции можете да кликнете върху връзката и да прочетете нашата статия за кортизоновите инжекции.
Операция при синдром на пликите
Ако нехирургичното лечение не помогне, пликата се отстранява чрез затворена операция. Тази процедура се извършва артроскопски по затворена техника: правят се два малки разреза в коляното; през единия разрез се поставя камера и изображението се отразява на екрана. През другия разрез се вкарват малки хирургически инструменти. Пликата се отстранява почти напълно.
Вижте операцията за синдром на пликите, която извърших и която беше доста успешна.
Повтаря ли се синдромът на пликите?
Синдромът на пликите може да рецидивира, особено когато не се прилага подходящо лечение или когато натоварването на коляното продължава. Въпреки това, правилно управляваните нехирургични методи на лечение значително намаляват риска от рецидив. Особено инжекциите, извършвани под ултразвуков контрол, помагат за намаляване на болката чрез изтъняване на удебелената плика. При това приложение лекарството се прилага в или около мембраната на пликата, за да се намали отокът и дебелината. Докато една сесия е достатъчна при някои пациенти, понякога може да са необходими 2–3 инжекции.
Процентът на успеваемост на този метод е доста висок и при пациенти, които реагират на лечението, вероятността от рецидив на синдрома на пликите е ниска. Когато се прилага заедно с подходящи програми за упражнения и намаляване на натоварването, може да се постигне дългосрочен комфорт. Въпреки това, в случаи, които не реагират на нехирургично лечение, артроскопската операция на пликата осигурява трайно решение.
Как протича възстановяването след операция на пликата?
Процесът на възстановяване след операция на пликата (артроскопска ексцизия на пликата) обикновено е бърз и безпроблемен. Тъй като тази операция се извършва по затворен метод и с минимална интервенция върху меките тъкани, пациентите често могат да се върнат към ежедневието си за кратко време. През първите няколко дни може да се очаква лека болка и подуване. Връщането към ежедневните дейности обикновено е възможно в рамките на една седмица.
Следоперативният физиотерапевтичен процес е от голямо значение. За възстановяване на обхвата на движение на коляното, укрепване на мускулите и постигане на пълна функция, физиотерапията обикновено започва от 1-ва седмица. Този процес трябва да се извършва под наблюдението на лекар и индивидуално с физиотерапевт. Програмата за упражнения трябва да бъде индивидуализирана според състоянието на пациента, а натоварването трябва да се увеличава постепенно.
Повечето пациенти могат да се върнат към нормални дейности в рамките на 3–6 седмици. При спортуващи индивиди, времето за връщане на терена варира в зависимост от вида на спорта, но обикновено отнема 6–8 седмици. С подходяща хирургична техника и правилна рехабилитация, рискът от рецидив на синдрома на пликите е доста нисък.
Заключение
Синдромът на пликите възниква в резултат на възпаление или дразнене на мембраните, наречени плика, в колянната става. Обикновено се наблюдава при спортисти и физически активни индивиди и причинява болка в предната и вътрешната средна линия на коляното. Синдромът на пликите се задейства по време на дейности като ходене, бягане и изкачване и слизане по стълби.
По-конкретно, пликата се отнася до тънките, еластични мембрани, намиращи се в колянната става. Синдромът на пликите възниква, когато тези мембрани в коляното се раздразнят поради претоварване, травма или структурни аномалии. Неговите симптоми включват болка в предната и вътрешната страна на коляното, подуване, звуци от коляното и усещане за твърда лентовидна структура.
Диагнозата се поставя чрез физикален преглед и понякога ЯМР изследване. Лечението се извършва с почивка, прилагане на лед, медикаменти и физиотерапия. Физиотерапията включва упражнения за укрепване на квадрицепсните мускули и разтягане на мускулната група на подколенните сухожилия.
Ако нехирургичните методи на лечение не са ефективни, пликата се отстранява чрез затворена операция. Тази процедура се извършва с артроскопска техника и обикновено дава успешни резултати.
