Уврежданията на хрущяла на глезена най-често засягат хрущялната повърхност на талуса (скочната кост), една от основните кости, образуващи глезенната става. Това състояние е медицински известно като остеохондрална лезия на талуса (ОХЛТ).
Тези увреждания включват увреждане както на ставния хрущял, така и на подлежащата субхондрална кост, с различна степен на тежест. Остеохондралните лезии на талуса обикновено се причиняват от травма, като фрактури на глезена, или от повтарящи се микротравми, особено при хора, занимаващи се със спорт и високоинтензивни дейности.
Как се диагностицира?
Уврежданията на хрущяла на глезена често се диагностицират чрез физикален преглед и стандартни рентгенови снимки на глезена. Въпреки това, може да са необходими ЯМР и КТ образни изследвания за по-детайлна оценка, особено когато първоначалните находки са неубедителни или при планиране на лечението.
Какво влияе на избора на лечение?
Плановете за лечение се изготвят въз основа на фактори като възрастта на пациента, нивото на активност, размера и местоположението на лезията, както и наличието на свободен фрагмент в ставата.
Какво представлява хрущялното увреждане на глезена (остеохондрална лезия на талуса)?
Глезенната става се формира от тибията (голям пищял) и талуса (скочната кост). Тази става е известна като тибиоталарна става. При хрущялни увреждания на глезена – обикновено след навяхване или повтарящи се натоварвания при спортисти – увредената област почти винаги е таларният купол, горната, покрита с хрущял повърхност на скочната кост.
В повечето случаи това увреждане засяга както ставния хрущял, така и субхондралната кост, а понякога дори могат да се образуват малки кисти под хрущялната повърхност.
Симптоми при увреждане на хрущяла на глезена
-
Болка в предната част на глезена
-
Подуване около глезена
-
Усещане за прищракване или блокиране при ходене
-
Намален обем на движение в глезенната става
Тези симптоми са склонни да се влошават при натоварващи дейности като ходене или стоене, но обикновено са леки по време на покой. С напредване на състоянието – особено ако хрущялни или костни фрагменти се отчупят и се движат свободно в ставата – симптомите могат да станат по-тежки.
-
Навяхвания на глезена: Около 85% от хрущялните увреждания на глезена са свързани с травми като навяхвания на глезена.
-
Повтарящи се микротравми: Особено често срещани при спортисти, които извършват внезапни спирания и промени в посоката, като например във футбола или баскетбола.
-
Високо сводести стъпала (Pes Cavus): Хората с този тип стъпало са изложени на по-голям риск поради промененото разпределение на налягането в глезенната става.
Степени на хрущялни лезии на глезена
-
Етап I: Интактен хрущял с малка област на костна компресия под него.
-
Етап II: Частично увреждане на хрущяла с непълно отделяне от основната хрущялна повърхност.
-
Етап III: Пълно отделяне на увредения хрущял, но той остава на място.
-
Етап IV: Хрущялният фрагмент се е отделил напълно и може да се движи свободно в ставата.
Как се лекуват уврежданията на хрущяла на глезена?
Ако не се лекуват, остеохондралните лезии могат да доведат до хронична болка, подуване и прогресивна загуба на движение в ставата. Правилното лечение е от съществено значение – особено за спортисти – за да се осигури пълно възстановяване преди връщане към спортни дейности.
Нехирургични възможности за лечение
-
Имобилизация с гипсова превръзка или ортеза: В острата фаза глезенът може да бъде имобилизиран за 6 седмици с помощта на гипс или ортеза, съчетано с ненатоварване с патерици. Целта е да се намали налягането върху увредения хрущял и да се позволи заздравяване. През този период упражненията за обем на движение и укрепване – под ръководството на физиотерапевт – са важни за поддържане на функцията на ставата.
-
PRP инжекции (плазма, обогатена с тромбоцити): PRP инжекции, водени с ултразвук, в глезенната става могат да помогнат за насърчаване на заздравяването, като доставят растежни фактори директно към увредената тъкан.
Хирургични възможности за лечение
Ако нехирургичните методи се провалят, може да се обмисли операция. Изборът на техника зависи от размера и местоположението на лезията.
-
Артроскопско дебридман и микрофрактуриране: Идеално за лезии по-малки от 1 cm². Увреденият хрущял се почиства и се пробиват малки дупки в костта, за да се стимулира растежът на нов хрущял.
-
Ретроградно сондиране (дрениране): Използва се, когато хрущялната повърхност е интактна, но има увреждане или образуване на кисти в подлежащата кост. В случаите с костни кисти, дефектът може да бъде запълнен с костни присадки, често взети от таза.
-
Остеохондрално присаждане (мозаична пластика): Препоръчва се за лезии, по-големи от 1 cm². Здрав хрущял и кост се присаждат от ненатоварена област на тялото към увреденото място.
Физиотерапия при увреждания на хрущяла на глезена
Физиотерапията играе решаваща роля в лечението на хрущялните увреждания на глезена. Основните цели са намаляване на болката, контролиране на подуването и възстановяване на подвижността на ставата.
Планът за лечение е съобразен с конкретното състояние на всеки пациент. Като цяло се използват методи като прилагане на лед, ултразвукова терапия и електрическа стимулация за облекчаване на болката и възпалението. Техниките за мануална терапия помагат за подобряване на подвижността на ставите, докато персонализираните тренировъчни програми са предназначени за укрепване на мускулите и поддържане на стабилността на глезена.
Често използвани физиотерапевтични методи:
-
Ледена терапия
-
Терапевтичен ултразвук
-
Електрическа стимулация
-
Мануална мобилизация на ставата
-
Упражнения за укрепване и стабилност
Упражнения при увреждане на хрущяла на глезена
Упражненията са съществен компонент от рехабилитационния процес. Целта е да се увеличи подвижността на глезена и да се подобри силата на околните мускули. Тези упражнения в идеалния случай трябва да се изпълняват под наблюдението на лицензиран физиотерапевт.
Препоръчителни упражнения:
-
Дорсифлексия и плантарна флексия
-
Кръгови упражнения за мобилност на глезена
-
Повдигане на пети за подобряване на силата на прасеца и контрола на глезена
Колко време отнема възстановяването?
Времето за възстановяване варира в зависимост от тежестта на увреждането на хрущяла и реакцията на пациента към лечението.
-
Леките наранявания могат да заздравеят в рамките на 1–2 седмици
-
Умерените до тежки случаи могат да отнемат няколко месеца
Адекватната почивка, правилното лечение и последователната рехабилитационна програма могат значително да съкратят процеса на оздравяване.
Заключение
Уврежданията на хрущяла на глезена най-често засягат таларния купол, покритата с хрущял горна повърхност на скочната кост. Това състояние – медицински известно като остеохондрална лезия на талуса (ОХЛТ) – често се причинява от голяма травма или повтарящи се микротравми, особено при активни хора и спортисти.
Диагнозата обикновено се поставя чрез физикален преглед и рентгенови снимки, въпреки че може да са необходими ЯМР или КТ сканирания за детайлна оценка. Възможностите за лечение варират в зависимост от възрастта на пациента, нивото на активност и характеристиките на лезията и могат да включват имобилизация, PRP инжекции или хирургическа намеса, ако е необходимо.
Ако нехирургичните лечения не са ефективни, може да се обмисли операция. Физиотерапията е съществена част от възстановяването – помага за намаляване на болката и подуването и възстановяване на функцията на ставата.
Терапевтичните упражнения ускоряват възстановяването и помагат за предотвратяване на дългосрочни усложнения.
С правилна грижа и придържане към лечебния план:
-
Леките наранявания могат да се възстановят за 1–2 седмици
-
Тежките наранявания може да изискват няколко месеца
Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Чувствайте се свободни да разгледате utkuerdemozer.com за повече експертни мнения относно ставни и спортни травми.
